Животът наш,
понякога е тъй брутален-
вертеп от блудници
изплувал във нощта,
животът наш,
понякога е тъй коварен-
змия в ковчег
и танц на сатана.
Вървиш напред
и някъде накриво стъпиш,
и спънеш се, и паднеш уморен,
и не в рози устните се впиват,
а в гнил оборски тор-солен.
А там, в тора, виждаш
хиляди гадини,
как ровят се във мръсна смрад…
И мислиш си:
„Не са ли като част от хората,
най-гнусното събрали в този свят?!“
А има други, като тебе,
що искат да избегнат
незаслужен срам,
но умората ги тръшка
на бунището-
ръце протегнеш,
но си сам.
Вървиш напред
и някъде накриво стъпиш,
и спънеш се, и паднеш уморен…
На някой плочник
главата си да счупиш
по-добре е,
отколкото сломен!
Животът наш,
понякога е тъй брутален-
вертеп от блудници
изплувал във нощта,
животът наш,
понякога е тъй коварен-
змия в ковчег
и танц на сатана.
Петър Пацев