На ръба на лудостта,

Истината се впива в гърдите...

боли и разкъсва Вселени...

Очите, отронват душата,

която знае до болка своя единствен рефрен...

Луната пак се завива със облачен прах,

Но не спи... плаче и падат звезди...

А някои хора, все още разказват, че падащите звезди носели щастие...

На ръба на лудостта, Истината пие

чаша бяло вино, със парчета лед и резени любов...

автор: Моника Стойчева

дата: 28.06.2014г.