Будя се,
                 навън зора е,
слънцето
                 се пак покри.
Аз за теб
                   сега мечтая,
теб зова
                    като преди.


С тебе бяхме
                        две деца,
аз и ти,
                      и ти и аз...
Ровехме се
                     във калта...
Нещо ни обвърза
                              нас...


И видяхме
                  пребледнели,
че умирам
                    аз без теб...
Мъртви длани,
                        побелели,
траурни вълни
                          безчет...


И угаснаха
                          вълните,
бледожълта
                          самота...
Победени  са
                           мечтите,
пак ли, боже,
                            докога?