Тиха бяла река прекосявам на пръсти, скрита нейде тъга, тегне в мрака разпръскващ. Звезден прах разпилява от нектара небесен, а сърцето запява тиха, ласкава песен. За копнеж и за обич, за живот и за вричане, за преплетени устни на момче и момиче. За любов и за шепот, за пътеки вървяни, в топлина и във трепет и за страст изживяна. Тиха бяла река тихо в мене се влива, но остава следа, че със теб бях щастлива.