Тая сутрин слънцето изгря със кървави лъчи
Опарих се и тръгнах да прегръщам го с отворени гърди
И ей така си слънцето залезе
И изгря и кървава луна
И вечен студ в душата пак навлезе
Обречен сам да скита без посока без зора

Вървя отново сам нагоре за да срещна те
Да ти кажа колко съжалявам и колко много мразя се
И ти сама не знаеш колко си прекрасна
За миг aз онемявам и нощта отново става ясна

Никой не е казал че ще бъде лесно
Тъжно е че предаваме се с теб сега
Никой не е казал че ще бъде лесно 
Но и никой не ми каза че тъй голяма ще е трудността

О върни ме във началото
Върни ме искам да съм там
Под на луната покривалото
На първа буна вечно ще те чакам сам