Изпратих писмо на съдбата,

поставих в него сълза,

не такава- напразно пролята,

а родена в скрита тъга.

Писмото бе зов за приятел,

не молитва или молба,

а израз на воля в душата,

 решеното вече, да променя.

........получих отговор кратък,

вече е късно, върви по нататък.