Обичам те, и тебе ще обичам,
в други очи да се взирам,
време, смисъл не намирам.
Обичам те, и тебе ще обичам,
в твоите очи всичко имам,
всяко мечтание там намирам.
И с теб отново заспивам,
и с тебе отново зората обичам.
Аз не унивам, и ти не унивай,
тлеят мечтите и топлят гърдите...
Без суета, без его да се обичаме,
нали за децата всеки топъл ден
е празник. А ние, забравили
топлината, да се върнем
в дома на душата!
Аз тебе сега те моля,
докосвай мене без пощада,
когато вали в тебе дъжд пороен,
и когато е гъста мъглата.
Без думи идвай, без повод,
с усмивка или без нея,
когато дотегне животът,
но и в радост недей ме забравя.
Станат ли пътищата много
до мене се спри да отдъхнем,
аз на твоето, ти на моето рамо.
Дом уютен и топло легло
за любовта да направим.