Извадих замразени чувства
от фризера на своята душа... 
Че имаш сили да ги размразиш, сърцето ми почувства,
защото мислех те за феята добра!

Повярвах аз, че можеш да ми върнеш
вярата в живота и във любовта...
И като с пръчица вълшебна да превърнеш,
сърцето ми да бие най-щастливо във света!

Повярвах, че можеш да накараш,
кръвта във вените ми лудо да кипи...
Повярвах, че ще излекуваш стари рани
и празници ще бъдат докрая всички дни! 

Повярвах, че винаги ще си до мене,
но бил съм много късоглед...
С теб не бях щастлив и изгубих ценно време,
за мене беше само поредна бучка лед!