Нека падат звезди,
нека пламват пожари -
всеки миг някой някого страстно целува.
И се раждат любови,
а други догарят -
( тъй било е, откакто светът съществува).

Ние с тебе се срещнахме
в тихия изгрев.
И не прати Небето поличба, ни вест.
Просто знаехме вече какво е да искаш
някой друг да върви
неизменно до теб.

Трезва обич -
без бури метежни в кръвта ни.
Като цвете,
поникнало в твърда скала.
Тя по белези стъпва -
от зараснали рани.
До безкрая кове стъпала.