Това било много отдавна и то далече оттук, където и животните, и растенията били други. Гората била гъста, непроходима и я наричали джунгла. Там царувало страшно безредие и обитателите си правели каквото си искат. С всеки изминат ден ставало все по-зле и на всички животни и птици им омръзнал този живот. Събрали се един ден и решили да направят нещо за себе си, за да им стане по-весело и да въведат някакъв ред. Затова се нуждаели от владетел, който да ги ръководи, а той на всяка цена трябвало да има някакви качества, които да изпъкват над другите. За съжаление нямали никакъв опит в тържества и събрания, но опитали с организирането на няколко конкурса. Мислили, мислили и се спрели първо на красотата. Започнали да спорят, кое животно е най-хубаво и като видели, че всеки сам се предлага за първенец, казали:
            - Да изберем крокодила! Той има по тялото си невероятна окраска от различни цветове и наистина е красавец като самата дъга на небето.
            Речено и сторено. Крокодилът станал цар, но нравът му бил ужасен. Живеел в реката, преструвал на добър, правел се на мост или на лодка, за да превозва животните от единия бряг до другия, но ги хващал и ги изяждал. Нещата не вървели на добре и го свалили от трона. Лошият крокодил се ядосал и позеленял от злоба.
            Обитателите на джунглата за втори път се събрали. Започнали да спорят кого да изберат за владетел и направили конкурс за най-сладкото същество. Всички се развикали:
            - Да изберем лъвчето! Вижте го само колко е мъничко като коте, но е много хубаво!
            Така и сторили. Лъвът обаче се възгордял, пораснал бързо, захвърлил короната и си направил своя от собствената си грива. Започнал да я мята насам-натам и да се хвали непрекъснато:
            - О, я ме вижте колко съм красив, как добре ми стои тази коса. Няма друг като мен!...
            Омръзнала им на животните тази суета и го свалили от трона. Този път решили скромно животно да изберат за цар и се спрели на щрауса. Да, ама и той се провалил, че все главата си в пясъка криел и не поемал никаква отговорност за нищо. После дошъл ред на слона като най-силно животно, но той бил тромав - чупел дърветата и мачкал тревата. След това змията се оказала много бърза, гъвкава и съобразителна, но мислела само за себе си и наказвала другите с лошите си отровни зъби. Хипопотамът пък стоял все в локвите и пръскал всички с кал, жирафът бил любопитен и завирал дългата си шия навсякъде, а папагалът, макар и пъстър, се оказал голям клюкар и повтарял всичко казано от всички. Животните се изморили от конкурсите и накрая рекли:
            - Хайде да изберем маймуната! Тя може да е грозна и космата, да крещи силно, опашката й да е тънка и дълга, а предните й крака - големи, но е пъргава, хитра и има чувство за хумор.
            Така маймуната станала цар в джунглата, но за разлика от предишните владетели, тя се оказала добра, умна и спечелила всички на своя страна още същия ден. Първо взела короната в ръцете си, покатерила се на върха на най-висото дърво и там я закачила, като я покрила с тръни и я завързала с тънки въжета от жилави клони, та никой повече да не я взима. След това набрала банани и кокосови орехи и ги раздала на всички поданици. Те пък от своя страна, започнали да ръкопляскат от благодарност. После маймуната организирала разни игри като бягане, катерене по дървета, скачане от клон на клон и дори плуване в реката, а победителите получавали награди от плодове или венчета, изплетени от цветя и листа. Животните станали задружни. Никой никого не обиждал и всички си помагали, а всяко животно изпълнявало определена работа. Слонът носел дърва за огъня, крокодилът ловял риба, щраусът хранел останалите с яйца, а от черупките им и от перата си правел разни украшения, носорогът орял земята с острия си рог и засаждал семената на растенията, хипопотамът вадел кал от локвите, омесвал я добре и изработвал от нея различни съдове, папагалът станал пощальон, жирафът наблюдавал облаците и съобщавал за идването на дъжда, зебрата разказвала приказки на малките, лъвът открил фризьорски салон, а от отровата на змията започнали да произвеждат лекарства...        
           Дните минавали, а обитателите на тази гора били доволни от управлението на маймуната. Тя пък от своя страна се променила много. Космите и започнали да падат, разкрасила се и станала по-умна, по-съобразителна, по-работна, по-добра във всичко. Така постепенно се превърнала в човек и спечелила уважението и любовта на останалите животни и птици.


Рая Вид, 29.06.2014