Живота е тайна голяма.

Друга като нея няма.

Дълго аз живях.

Многоо  видях.

Не поумнях, не разбрах

смисъла на живота,

значението на смъртта.

До Вечността се докоснах.

Същността й осъзнах.

В творчеството и се взрях.

Как твори, руши видях

и пак не проумях

смисъла на живота,

значението на смъртта.

Защо Вечността,

безначалието, безкрайността,

като Бог – творец,

като вечен мъдрец,

създател на конечността,

на преходността,

както с обич я твори,

така без жал я руши

и всичко за живот сътворено

за смърт е отредено.

Покой в живота не намира.

Ражда се, живее умира,

с Вечността-се слива

и процеса безконечен,

на единство неделимо,

с друго незаменимо

живот  изчезва,

друг се появява

живота да продължава.

Вечността Бог- творец,

Вечността Бог- мъдрец,

без почивка, умора не престава,

живот нов да създава

и със смърт да го унищожава.

И в поредицата вечна,

вечна и безконечна

появил се и човека,

с претенции от века

тайната на Вечността,

на Бога-безконечността

той да узнае, познае

с желание от конечност

да стане той вечност.

Но!

Това Вечността не позволява

и конечното, конечно си остава.

Така мечтата на човека,

от памтивека до века,

за живот безконечен,

за живот вечен

само мечта си остава

и с нея в гроб се заминава.

В роденият след него,

в желание и голямо его

мечтата за живот безконечен,

безконечен ,вечен

продължава да я има,

докато човека го има

на таз планета прекрасна,

от Вечност сътворена

за живот и смърт определена.

1999г.