Очакваш ме.

И знаеш -

ще се върна.

Когато юни

пак се изтъркули.

И  онзи аромат на рози

те влудява.

Очакваш ме.

А слънцето е горе.

Денят надява

златотканата си риза.

А ти познаваш

пясъчни следите,

и ме очакваш

с полъха на юли.

Очакваш ме.

Не би сега 

да си отидеш.

И морски бриз

в очите ти лудее...

Една сълза 

за мене си отронил?!

И скрил си я

във малка раковина.

Очакваш ме.

И не,

не бях ти спомен, 

по-скоро 

някаква мечта...

Неустоим си.