Сърдита съм на себе си и на живота.
Упреквам се за нещо всеки ден
и утрото посрещам с неохота-
живеят мрачни мисли вътре в мен.
И някак не на място се усещам.
Страхувам се от поводи за смях-
че лапите на ужаса ме хващат...
от хватката им как не полудях?
Замислям се,че може би съм силна-
щом ударите тежки изтърпях,
и може би не съм била безсилна-
щом толкова препятствия преодолях!
Духът ми може би ще се надигне,
на миналото ще обърна гръб
и с мисли позитивни ще постигна
хармония със себе си и със света!