Вечно

за коричка хляб се борим.

И кога до смърт ще се презорим?

Успеем ли

стените да съборим

на гадния животец, който водим,

ще усетим

полъха на свободата

на метафизиката на крилата.

Високо

и дълбоко да проникнем

в изгубения смисъл да надникнем.

Но спира ни

коричка плесенясал хляб.

И глад! Защо изгубихме душевния си глад?

1997г.