Черен козел черен чернее
черен ме чака 
душата ми бяла ще потъмнее
в очи ме гледа козела и лукаво се смее 

На чело ми черна кръв покапва
от сърце ми черна пот избива
от гърди ми черен дъх излиза
душата ми - черна почивка намира
и в тъмнина непрогледна вечно се скрива

Горчив и черен черен е животът
копнея да съм черен черен червей във пръстта
защо тъй сладка светла е смъртта
Пръстта е черна тъмна влажна а смъртта е мир 
човешка плът или за червеите пир

Паля следваща цигара
поредният пирон във ковчега на един ФАНТОМ
А лодкарят лодката си кара
търпеливо чака последния ми стон

Сега умирам и чрез слепотата си проглеждам
Безсмислен филм съществуване на тяло 
обременено с безразсъден УМ
Изтощен и деградирал от живота аз съм уморен
От вяра цел копнеж посока безскрупулно лишен
От бездарното ми съществуване завинаги съм аз спасен

Козелът черен - решение е...не проблем