Черен козел черен чернее
черен ме чака
душата ми бяла ще потъмнее
в очи ме гледа козела и лукаво се смее
На чело ми черна кръв покапва
от сърце ми черна пот избива
от гърди ми черен дъх излиза
душата ми - черна почивка намира
и в тъмнина непрогледна вечно се скрива
Горчив и черен черен е животът
копнея да съм черен черен червей във пръстта
защо тъй сладка светла е смъртта
Пръстта е черна тъмна влажна а смъртта е мир
човешка плът или за червеите пир
Паля следваща цигара
поредният пирон във ковчега на един ФАНТОМ
А лодкарят лодката си кара
търпеливо чака последния ми стон
Сега умирам и чрез слепотата си проглеждам
Безсмислен филм съществуване на тяло
обременено с безразсъден УМ
Изтощен и деградирал от живота аз съм уморен
От вяра цел копнеж посока безскрупулно лишен
От бездарното ми съществуване завинаги съм аз спасен
Козелът черен - решение е...не проблем
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me