Животът ме изпепели и си подмина,

продължи си пъргаво напред

нима минутите ще чакат без да минат

или ще броят сълзите ми наред?

Животът взе си свойте жертви и подмина,

подритва вятъра студен...

прашните надежди и те отминаха

остана само студ, тъга и много лед.

Животът с вашите ръце отнет ми бе

и вие бяхте мойто наказание

но аз ще продължа напред 

и никого за помощ не ще помоля!

Ще падам... ставам... ще се боря

с усмивка пак ще продължа...

че животът колкото отрова смъртоносна е,

но знам ще излекува празнотата в моята душа...

Когато животът пак усмихне ми се, 

а на вас ви догорчи... при мене не търсете убежище...

Аз съм тази дето продължи...