На всички даде нещо... а на мен?Ръцете ми от чакане пресъхнаха.Приключихме. На яве и на сън.Единствено душата ми издъхна.Единствено сърцето ми кървис отворените рани от мълчание,но даже да говориш – ме болии даже да си честен – съм предадена.Обикна ме, а ставаше баща –кое ти даде правото да искаш?Защо ми обещаваше света,когато любовта ти няма изходи?А аз поех и твоята вина,свещените обети се изпълниха,платих ги с непосилната цена –мечтата да е винаги отхвърлена. На всички даде нещо... не на мен.Сега настъпи време за сбогуване.Отивам си! Не ме търси! Понетова ми дай последно... Съществуване.