Животът, оказа се, трудна е игра...
Навярно така ще е и след време?...
Не дават ми отговор в тъмната гора
дърветата, вторачили очите си в мене.
А болна, луната още дреме в зенита,
горите в мъглата сякаш изчезват,
звездите скачат от връх-планините
и падат в пропасти-безнадеждност...
Вървя по обратния път незабравен,
стаила в сърце капчица нежност,
а ти летиш към мен пак - сияен,
понесъл в крилете си нова надежда...
aza_9