Когато исках напред да вървя все падах,
когато всичките искаха да падна, аз не се предадох.
Болката някак превърна се в сила,
търсех любовта, но някъде се бе скрила.
Сълзите от очите ми капят, сякаш дъжд вали,
иска ми се слънце да изгрее и да ги пресуши.
Самотата ме убива,а душата ми е черна като нощта,
сякаш някой ме е заключил в клетката на смъртта.
Искам да излетя и да не се завърна..
искам да бъда свободна и да се рея в небето,
но знам, че съм само една птица без крила,
опитомена в клетката си,
искаща свобода, но без право на това.
Когато пак погледна през прозореца,
виждам хиляди лица, живеещи без душа,
под маската на усмивката им
се крие душа измъчена и предадена
от нерви и болки разболени.
Хора искащи да се измъкнат от калта,
бягащи по пътя като след автобус,
искащи по-добър живот за себе си и децата си.
Хора борещи се за своята прехрана,
като вълци борещи се за късче месо.
И когато слънцето залезе,
някак света притихва и земята топла изстива.
Хората прибрали се в дома си да поспят,
точно тогава се заражда другата реалност,
тази на спокойствието и тишината.
Тази страна на мрака, която те поглъща,
като летен дъжд, който изтрива болата и мръсотията от деня.
Да те приготви отново за утрешния ден,
като изчисти улиците и да те накара отново да вдишаш свободата.
Лекия полъх на вятъра на утрешния ден,
веселата дъга изгряваща след бурята,
която ти показва зараждащият се ден,
слънцето пак изгрява и разбираш,
че отново имаш възможността да поправиш вчерашния ден.
Че има смисъл да живееш, щом си се събудил,
да вземеш нещата отново във ръцете си,
да се бориш за глътка въздух и спокойствие,
да се бориш за хората около теб и заради самия теб.
Все едно отново се прераждаш след бурята,
разцъфтяваш като цветята,
обгръщаш живота с ръце и се бориш,
за да изживееш живота си така както пожелаеш
и всяка нощ е едно и също,
всяка нощ живота те подготвя за утрешния ден.
Помага ти и ти дава възможности,
за да преоткриеш самия себе си
и да видиш, че живота има и сладка страна,
а не само тревоги и мъки.
Всеки ден е ново изпитания и трябва да си готов,
да го поемеш, за да заживееш пълноценно,
да си готов да се жертваш и да преоткриваш
красотата на деня и нощта,
да споделяш радостите и мечтите си и да ги осъществиш.
За това недей да се бориш срещу идващия ден, той идва и си отива.
Най-важното е да помислиш какво искаш да оставиш след себе си?!