Разгарят се на факли огньове черно-жълти
и лее се виното, стакан подир стакан,
а крехка, тънконога девойка с буйни къдри,
в дванадесет воала обвила своя стан,
зaпочва своя танц пред смаяните гости.
Полудете, по детски си пляска със ръце,
полужена, събрала възхита в мъжки тост и –
доведената щерка на Ирод – Саломе.
Седи Иродиада на трон висок и златен
и с поглед заповядва на свойта Саломе
да очарова цар, слуга, велможа знатен,
за плана черен, пъклен, на своето сърце.
Не можеше да спи коварната царица,
ни денем да погледне подвластните в лица,
че все гласът Йоанов дълбоко, от тъмница,
кореше я, че стана от брат – на брат жена.
Танцува Саломея по майчина повеля
и гъвкавото тяло извивките реди –
един воал е паднал, а друг сега отделя,
последният, прозрачен, оскъдно я обви.
Догарят факли, свещи и музиката секва.
Пред царя ничком пада девойката в екстаз
и в тишина прокобна гласът на Ирод еква,
от сласт, от вино тласкан, треперещ от захлас:
- О, Саломея, скъпа, заклех се да изпълня
прищявка всяка твоя, каквато да е тя,
доволен ли остана! Душата ми изпълни!
Поискаш ли, ти давам аз половин страна! 
- Не, царю мой, не искам такъв голям придатък,
но щом като закле се, молба ми изпълни!
Главата на Йоана ми принеси подарък!
Да, точно този долу, в тъмница где лежи!
Жесток е Ирод, властен, но как...но как Йоана?!
- О, Саломея, искай брилянти, ще ти дам!
- Не, царю, не брлянти, а него във замяна!-
на майка си подобна, отвърна тя без свян.
Йоан обезглавиха, глава донесе стражът,
постъпката жестока изпълниха тозчас...

*
Но теб, Свети Йоане, сърцата ще те пазят!
Отдясно на Христос, ще бъдеш вечно с нас!