Щом смъртта,
безмилостната,
живот покоси,
както косата
на ливадата тревата,
след нея времето,
безначалното,
безкрайното,
мъка притъпява,
душа утешава,
сълзи пресушава.
Спомени остават
да ни напомнят,
че близък е умрял,
навеки изчезнал
в безначалното,
безкрайното,
във вечното,
което Бог се нарича.
Атеиста го отрича,
без да проумява,
без да осъзнава,
че и той е част
в живот и смърт
от таз Вечност-Бог
със закон строг,
закон неотменим,
закон ненарушим,
закон вечен,
над който човека,
от века до века
власт няма,
законът над него има.
Вечността,
над конечността
власт притежава
и конечното вечно да стане,
чудо не може да стане.
Конечното!
Все конечно си остава.
И Вечното!
Все продължава,
за родост и мъка
за красота и разлъка
да го създава
и унищожава,
когато на човека
от века до века
живот дава,
и от живот лишава
и тайната голяма,
дълбока за човека яма
за живота и смъртта,
продукт на Вечността,
в битието
и небитието
неразкрита
неузната
навеки си остава
за човека,
до века.
1999г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me