Знам, че мога, когато реша,
да си тръгвам с увереност смела.
Да отварям безжално врата
и решимо, със стъпка умела
да напускам скръбта и нощта.
Знам, че няма да гледам назад.
Че сълзите ще вехнат зад мене.
Че дъждът ще е пак непознат,
а светът ще е топъл и млад,
с вкус на мед, с цвят на пролет зелена...
Знам, че мога да хлопвам врата.
Да забравям ненужната книга.
Да си тръгвам безстрашно сама.
Да творя нов живот. Да простя.
Но от себе си
как да си ида?!