Морето е вечно, безкрайно и синьо.
То носи ни сила, покой и надежда -
към него пътека в сърцето извира
и спомен за лято натам ни отвежда.

Как бягаме боси, наивно по детски -
забравили, че сме големи и смели.
И нежно вълните с топлите пръски,
разказват за мидите с бисери бели.

Небето целува пак синята дреха
и вятърът милва вълната му дива.
А слънце отвеки, над него с утеха
изгрява и  страстно с лъчи го облива.

Морето е вечна безкрайност в простора -
на него приличат съдбите велики!
С море препокриват се силните хора
и с вечност от него орисват си дните.