Скъпи сърцеразбивачо,
Здравей, как си ? Чувам, че си открил каквото си търсил, помниш ли ме ? Аз бях твоето всичко, принцесата ти. Ти ли ? Ти за мен бе причината да заспивам и да се събуждам с усмивка. Всичко се променя явно. Ти. Аз. Ние. Какво се случи? Нима така бързо ти омръзнах? Или може би просто не бях достатъчно. И сега щастлив ли си ? Надявам се тя те прави щастлив, а и защо не виж я - истинско Барби, кара ли те да се смееш ? Пожелава ли ти лека нощ. Оценява ли те? Сигурно, а дали някога ще си разменяте от нашите погледи? Много въпроси, всички неотговорени разхождат се из ума ми в три сутринта, когато съм тъжна и ми липсваш... Жалко мили мой, но ако някога прочетеш това ми отговори защо ме остави да ти дам всичко, да ти отдам цялото си същество щом не си искал и част от това, от мен ? И запомни, тя няма да те изслушва както аз, тя няма да има моите очи, моя аромат или прегръдка, жалко мили мой. Жалко.
Б.