Защо да му е всъщност

сън в съня - безупречно

заспива

даже блуден...

Сънува нейде

цъфнали треви,

сред тях вълна, 

която го изгубва...

И след което цялото море

отдръпва се виновно

зад гранита, от който

със надеждица кове

един достойно...

беден скитник.

А в шепите си пак

ще стиска кал,

наместо перличка,

във мида скрита.

Светът е сам,

и мадригал ще му се

сторят литналите птици.

А в шепичка ще стиска

топче кал...

И в него е попил

една сълзица.