Защо да му е всъщност
сън в съня - безупречно
заспива
даже блуден...
Сънува нейде
цъфнали треви,
сред тях вълна,
която го изгубва...
И след което цялото море
отдръпва се виновно
зад гранита, от който
със надеждица кове
един достойно...
беден скитник.
А в шепите си пак
ще стиска кал,
наместо перличка,
във мида скрита.
Светът е сам,
и мадригал ще му се
сторят литналите птици.
А в шепичка ще стиска
топче кал...
И в него е попил
една сълзица.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me