Ти се взря в сърцето ми и усети душата ми,
но бръснача на разума разфасова мечтата ни!

 Острието му силно токов удар създаде
и любов овъглена, на леда се предаде!

 Там потърси спасение, от страстта си гореща -
да измоли забвение, за съдбовната среща!

 Не позна свойто утре -моят разум във тебе!
Не усети душата, че за мен си потребен!

 Нищо друго не искам , в този свят от лъжи,
само обич едничка, но за мен да тупти !

 Щом не може да бъде, мое твойто сърце -
няма смисъл да срещаме, даже свойте ръце!

 Да не пламват излишни, неуместни искри!
Токов удар за разума бе достатъчен!Спри!