Ден и нощ да плета,

ти по-бързо разплиташ

с крясък, гняв и вина.

Все на мене разчиташ,

че умея отново

всичко в ред пак да сложа,

че не казвам „не мога“,

раздробявайки сложното.

Но се спуска мъгла,

уморява ръцете ми

и не знам докога

ще плета плетивото ни.

Валентина Йосифова

17.06.2014 г.