Ела до мен, любима,
целуни ме,
това е времето ни
в вечността.
И след години
само нъртво име
ще тлее в ъгъла,
покрай смъртта.
Това е обща болка,
не унивай.
Един умира,
друг да се роди.
Когато те обичам,
не заспивай,
че дълга нощ
пред двама ни стои.
И се връщаме отново
като птици,
от есента ранени,
от тъга.
Кой ли ще ни върне
вярата в очите?
Пак съм аз без теб,
без теб сега.