Оплетох си коса от надежди,
а моята под шапка скрих.
За да не се вижда,че е изтъняла,
от толкова \"сбъднати\" копнежи.
Изваях си ръце от пясък,
а моите във джобовете скрих.
Да не стоят моите напразно за прегръдка да те чакат,
пясъка не го боли.
Направих си крака от клонки,
че моите от бягане след теб сякаш се стопиха.
А клоните дори и да се счупят,
бързо ще сменя със нови.
За сърцето ми ли сега питаш?
Ами то изстива,като бучка лед.
Не зная вкочанено как ще бие,
но дори не разбирам защо изобщо питаш...
Как така не ме обикна,
поне като жена,поне....
Момент,момент,сега разбирам,
ти желаеш само тебе да те обичат.
02,07.2014 година
Галина Петрова Данкова