Тук съм, далече от всички,
от всичката обич и щастие.
Тук съм закотвен, като че е вечна зима,
а леда ме спира да се върна при теб...
При теб роден край, свидна родина,
при теб семейство мило,дом любим.
Тук ме застигна буря жива
и не свършва, не си отива.
Тук съм и секундата е година,
а един живот живеем,но по сами.
Тук съм, а живота си отива,
всеки бял ден е съща нощ,уви.
Вече дори не боли,
целият съм рана жива.
Без моите деца, любима,
живея ден за ден и мълвя без глас:
-До лудост ми липсваше
и от все сърце ви обичам.
02.07.2014 година
Галина Петрова Данкова