Изпей ме,
като песен тъжна,
изпилей ме като пясък от дланта си.
Сподели ме като спомен,
изповядай ме като присъда,
но с мен недей да спориш,
аз като обичам душата е безсмъртна.
Изтанцувай ме,
като балада нощна,
името ми от сърцето си изтрий.
Но нека аз не съм виновна,
за твои грешки и обиди.
Така нечовешки изнемогвам...
Издишай ме,
като въздух изгарящ....
Дори и огън,
от ноздрите ти да \"изкача\",
но аз съм си такава,
когато любя изгарям.
Пред мен стени стоманени изграждай,
но самотна никога не ме оставяй.
Освободи се, щом сили нямаш,
да ме обичаш,вместо от мен да бягаш.
01.07.2014 година
Галина Петрова Данкова