Стаих се,
като непролята сълза,
в ъгъла на детски клепач,
като ударна вълна,
убила силата си от тъга.
Стаих се,
дъх поех и не издишах.
Скрих се в сенките на деня
и голямата Луна....
Никой за да не ме вижда.
Стаих се,
като вик от глухоням,
поискал на глас да каже \"Обичам\".
Избягах, като нощта,
дори да не оставах невидима.
Стаих се,
като здрач,
поискал загадъчно да пусне тъмнина.
И там така да остане тя,
нощта, като изненада за хората.
Стаих се
и прехапала устни сега,
не искам повече да говоря.
Стаена завинаги ще замълча,
дори да имам много още да споделям на хората.
01.07.2014 година
Галина Петрова Данкова