Тя е оня пожар,
който пали лицето.
Тя е оня въжар,
който вързва сърцето.
Тя- от слънцето лъч,
дето топли снагата.
Тя е тежката злъч,
щом настъпи тъгата.
Тя е здрави крила
за летене в небето.
Тя е люта стрела,
дето удря сърцето.
Тя е глътка илач
в дни на тежка отрова.
Тя е сладкия плач
даже в радост сурова.
Тя е оня хлебар,
който храни надежда.
Тя е оня гробар,
дето в гроба въвежда.
Тя е жива вода,
дето всичко лекува.
Тя е топла следа,
дето в рая ликува.

Тя живота пося.
Тя е зима и лято.
Тя е всичко и вся.
Тя е А-то и Я-то.
Тя е стонът и зов!
Тя е неспирната
наша Любов!