Всеки сам определя си път и по него върви със надежда, но без вяра, без порив и стръв, ще му бъде по-трудно, изглежда. Ще се люшка насам и натам, сред море от морал и пороци, ще опитва да стане голям, от живота да черпи уроци. Ако сутрин го парнат лъчи, насърчение сети ли в здрача, а пък той – както други преди – е прикрит, щом очите му плачат, значи – пътят не води напред, криволичейки все се стеснява... За да бъде човекът човек, му е нужна любов – да го сгрява.