uFeel.me
РАЗПИЛЕНИ МИСЛИ
Автор: tonidja,  3 юли 2014 г. в 14:22 ч.
прочити: 169

Мисли разпилени - като тъмен пух,

споменът навява в моята душа.

Мъката разсича тъп неясен звук,

слънцето попива моята сълза!

 

Времето минава яростно край мен,

бавно остарява мойта самота!

Слънчев лъч проблясва в сивия ми ден,

щом почувствам близка нечия душа!

 

Всичките години – с четри времена,

са клеймо по мойте слепоочия!

Ти защо така ми отреди съдба?

Ти защо реши да бъда ничия!?

 



Антоанета Александрова

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me