Мисли разпилени - като тъмен пух,
споменът навява в моята душа.
Мъката разсича тъп неясен звук,
слънцето попива моята сълза!
Времето минава яростно край мен,
бавно остарява мойта самота!
Слънчев лъч проблясва в сивия ми ден,
щом почувствам близка нечия душа!
Всичките години – с четри времена,
са клеймо по мойте слепоочия!
Ти защо така ми отреди съдба?
Ти защо реши да бъда ничия!?
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me