Океан от чувства съм,

оплетени здраво във едно,

там вътре в мен сгушени,

в мъничко свито кълбо.

Вселена от думи съм,

броеница от ненаписани стихове,

а неизпетите песни в мен

припяват на изгубени мигове.

Неизвървени пътища съм

във тайни, далечни страни,

а там очакват ме нейде

още неизживени мечти.

Непочувствани страсти съм,

никога нецелунати устни,

и недопитите чаши там,

чакат на масите пусти.

Пропуснати тръпки съм,

копнежи отдавна отминали,

усмивки така и недадени,

сълзите ми вече са стихнали.

А звездите във мене са грейнали,

и мечтите като слънцата са всякакви

и време  ще стигне ли, да бъда във всичките

и  моя галактика, да има там някъде?

Но искам ли всички копнежи да сбъдна,

да изживея мечтите и всичко да бъда,

ще свърши животът ми, щом сънища няма,

а искам аз толкова още крачки да правя.