Аз много пъти сричах тайнодумички за любовта.Поисках да съм всеотдайна,единствената на света. Аз много пъти те отрекохи много пъти те признах,по слънчевата ми пътекасе губят стъпките от прах. Аз много пъти те измисляхкато видение от дим.Във разказите те написвахи в песните те преоткрих. Сега е късно да те има,аз много пъти те зова,но полъхът ти ме отмина -остана само... тишина.