Чувам стъпките ти,
звукът от тях ме убива,
не приближаваш вратата ми,
заедно с теб част от мен си отива.
Чувам стъпките ти,
все по-глухо, далече,
натежават очите ми,
солта пропива ме вече.
За да чуя стъпките ти
до безкрай се напрягам,
затварям очи, виждам лицето ти,
отворя ли ги с тишината оставам.
Край! Тишина! Нищо не чувам!
Онемях! Ослепях!
Скри се слънцето, заваля,
вратата скърца отворена,
не пожелах да те спра.
Не е грешка, а избор!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me