- Искаш ли да играем на една игра? - попита, следвайки внимателно реакциите му.
- Каква игра?
- Нарича се Тантра, никога не съм опитвала, но съм чела за това. Знанието не може да се равнява на опита, защото идеята на тази игра е да чувстваш, просто да усещаш, така че това е нещо ново и за мен - каза простичко и наклони главата си на една страна.
- Готов съм - огледа се неудобно, но адреналинът пулсираше във вените му като доказателство за мъжката сила, която трябваше да излъчва.
- Добре. Седни срещу мен и кръстосай краката си. Сега свали ризата си. Хайде, не се стеснявай, голотата ни прави откровени, чисти, първични. Разкажи ми за нещото, което те накара да се усмихнеш за последно.
- Типично по женски- емоционални въпросчета, не съм сигурен, че ще се справя с това- след миг обаче увереността му се върна, помитайки негодуванието, което го беше обзело. Причината беше начинът, по който тя го гледаше- успокоително, както се гледа малко дете. Единствената емоция която вземаше връх, беше спокойствие и някакъв странен топъл уют, беше запленен, а дори не познаваше тази жена.
- Не знам, много неща са.
- Съсредоточи се, последното - вдигна подканващо вежда.
- Ти, когато прие поканата ми за обяд, не очаквах, че той ще приключи като седим на пода в апартамента ми и аз съм гол до кръста.
- Така е, понякога се учудвам сама от себе си.
- Това те прави различна обаче- засмя се- всеки има своите странности, слушам те.
- Това е защото вероятно усещаш несигурност, желаеш също като мен да изречеш нещата, които мислиш и чувстваш, но се притесняваш. От реакциите - моите и твоите. Аз не съм тук, за да те съдя, да те анализирам или да давам съвети. Тук съм защото приех възможността да те опозная, да те видя не такъв, какъвто очаквам да бъдеш или това, което на теб ти се иска да видя. Разбираш ли идеята на играта?
- Мисля, че да, въпреки всичко е малко смущаващо.
- Сега е твой ред, задай ми въпрос, на който искаш да знаеш отговора, след което си избери дреха, която да махна от себе си или нещо, което искаш да направиш с мен. Действие– за миг осъзна безумието на думите си и двойният им смисъл, не искаше да прозчучи така. - Преди да се усмихнеш отново, нека ти разясня някои граници, под действия имам предвид докосване, а под дрехи - всичко освен бельо. Сваляйки избраната дреха, ще заставаме все по-уязвими един пред друг.
- Мисля, че започвам да схващам, нека опитаме твоята игра.
- Тя се играе от двама.
- Добре, добре - вдигна ръцете си в защитна позиция. - Този красив колан стои много добре на роклята ти, но нека е първото нещо, с което искам да започнем, за да разбереш, че преди всичко съм джентълмен. След това ми кажи защо избра да излезеш точно с мен. Защо аз?
- Подхождаш нарцистично, нима не вярваш в себе си?
- Просто имам предвид, че ти. . . ти можеш да имаш всеки мъж, защо избра мен?
- Избрах те, не за да те имам. Не можем да притежаваме нищо, освен собствените си мисли, дори тялото не е под наш контрол, а си има свои собствени разбирания за живота. Щеше да е много по- лесно, ако можехме да притежаваме тялото си- да забраняваме импулсите на желание, болка, студ, вкус. . . раждане, смърт, болести. Животът щеше да е различен, представяш ли си го? Именно затова е тази игра - въпросите са за импулсите на разума, а липсата на дрехи – тези на тялото в пълен баланс на емоционална и физическа голота. Избрах те, защото ти избра мен.
- Не разбирам, вероятно десетки мъже те избират всеки ден - продължаваше да упорства той.
- Процесът на избирането преди всичко започва с начина, по който изглеждаш, един от онези избори, които тялото само решава - заби поглед в пръстите на ръцете си, все едно търсеше пристан за стеснението си. - След това разумът поставя своите изпитания, затова съм тук, на пода в дома ти.