Понякога е тъжно и безцветно, 
с отгласи от стари, цветни дни,
понякога и спомените ни отвръщат със насмешка,
а копнежите ни реят се сами.

Понякога сърцето ти се лута сред безкрая
през хиляди морета, все на юг,
понякога и хлябът е безвкусен,
и вятърът е някак друг.

Понякога сме малко променени,
в злободневието си крием късчета тъга,
понякога е пусто и се скитаме
в безвремието търсим нечия следа.

Понякога е пусто и се ровиш в мисли,
на самотата си издигаш паметник огромен,
понякога се вглеждаш в чуждите усмивки,
бледнеещи пред Тази, в светлия ти спомен.

Понякога, потънал в нечий поглед,
намираш целия си свят пред теб открит,
понякога се взираш в небосвода,
надявайки си тоя поглед във същата комета да е впит.

А понякога очи притворил с надежда,
нетърпеливо теглиш времето напред,
блажено стигайки мига, във който
отваряйки ги... виждат теб.

03.07.2014