Разпиляна не събрана,
като пепел от цигара
на земята безропотно лежи.
Но не, не беше тя, а нейният остатък -
любовта осиротяла и боли...
Развенчана не призната като мит
дори от мислите без следа изчезна.
Вече никой не говореше за нея,
а мечтаеше със нея съня да сподели.
Не оглупяхме ли от безнадеждност?!
А тя ни чака,в иж и ти...
Безсилна, слаба и смутена,
избледняваха нейните черти.
Изведнъж плахо от отсреща
сянка някаква се приближи...
Дали не бяхме двама с тебе,
тези, които пожелахме да я преродим?!
24.06.2014 година
Галина Петрова Данкова