В гърлото ми буря вилнее,
а думите ми, сякаш са от скреж...
Така, да ги чуеш отново желая...
Да съм повече от \"просто копнеж\"...
Отварям уста и политат снежинки,
шепнещи, колко много значиш за мен...
Но преди да стигнат до теб са вече прашинки,
ледени сълзи, капещи на пода студен...
А така ми се иска, поне веднъж да ме чуеш...
Снежната буря в мен да разбереш...
Да ти кажа, защо в присъствието ми целият измръзваш...
Да ти помогна парченцата от пъзела да събереш...
Така искам в ръцете ми да се притиснеш,
но стоя пред теб и мълча си, като ням...
Страхувам се, че пипна ли те в сняг ще се превърнеш
и аз отново тук ще бъда сам.