За много малко сме на този свят.

Родени сме да бъдем тук щастливи.

Годините безпаметно летят,

а с тях и младостта ни си отива…

И сякаш се стопяват във нощта

въздишките и хубавите спомени.

Макар и бавно идва есента-

напомня за сълзите ни отронени,

за нашите надежди и мечти,

за всичките ни слабости човешки…

Успяхме ли да станем по-добри?

Признахме ли пред някой свойте грешки?

Разбрахме ли какво е любовта?

Намерихме ли вече път към нея?

Или живеем още в самота

и мислим че така ще оцелеем..

За много малко сме на този свят.

Родени сме да бъдем тук щастливи.

Ще има обич докато очите ни блестят...

Ще се надяваме докато сме живи…

Таня Симеонова

03.07.2014 г.