Прие ме, приела и други,
но не по талант и заслуги,
а просто така – безрезервно!
Дали това бе ти потребно?
Прости, че в самото начало
не се адаптирах изцяло
към твоите ред и порядки,
а само се лутах в догадки;
насила не бе ме довела –
ти мен, емигрант бе приела!
Сравнявах аз, все критикувах,
в началото вечно умувах
какъв ще ми бъде живота
и мислех – изкачвах Голгота.
Ти слушаше все пледоария
колко обичам България.
Колко добра си ти бИла!
Дала си хляб и закрила
на хора от толкова раси –
млади, деца, беловласи!
В теб всичките хора са равни –
неуки и учени славни!
В тебе законът се спазва
и провинен се наказва.
Аз чувствам как с всяка година
ти ставаш ми втора родина!
Америка, в твоя огромен чар имат
щатите всякакъв климат:
горещ е в Тексас, в Алабама,
със сняг е покрита Монтана,
реките дълбаят каньони,
тях идват да видят милиони!
На граница северна пада
невиждан по мощ водопадът,
бизоните в прерии диви
кръстосват с мустанги красиви,
на паша излизат елени
по Мейн, във горите зелени.
Страна си могъща, голяма,
теб мият те два океана!
Редят те звезди-щати, плеадо,
от Ню Джърси до Колорадо,
човешки си хор, полифония,
от Ню Йорк до Калифорния.
*
Не ще аз забравя България,
макар че остана във стария,
все по-бледнеещ бит...
Минало,
държа те в ума - не отминало!