Започнах да пея с очи... &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;Странна е днес моята песен. Но безмълвието не звучи, &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;не чуваш я ти, в грижи унесен. Започнах да пея с ръце... &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; Ти знаците ми не разгадаваш и заключил своето сърце,&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; с неразбиране пак отминаваш...&nbsp; Странна е днес песента ми, &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; неразбираема за теб си остава. Като песенни стихове-сълзи, &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;по белите листи прозвучава. Заключвам любовта си в стих, &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; сълзи и усмивки превръщам в ноти... На живота си строг вече простих. &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; Всъщност...Само песен бе животът ми. aza_9 &nbsp;

uFeel.me

СТРАННАТА МИ ПЕСЕН