Започнах да пея с очи...
Странна е днес моята песен.
Но безмълвието не звучи,
не чуваш я ти, в грижи унесен.
Започнах да пея с ръце...
Ти знаците ми не разгадаваш
и заключил своето сърце,
с неразбиране пак отминаваш...
Странна е днес песента ми,
неразбираема за теб си остава.
Като песенни стихове-сълзи,
по белите листи прозвучава.
Заключвам любовта си в стих,
сълзи и усмивки превръщам в ноти...
На живота си строг вече простих.
Всъщност...Само песен бе животът ми.
aza_9