Вятърът надува
моите платна.
Лодката ми плува,
но е без весла.
Аз съм капитана
в живото море.
Мъката остана
в пясък да оре.
Лодката ми цепи
дневните вълни.
Бягам аз от слепи
брегови слани.
Спомена поставих
тъжен под снега.
Тайно аз оставих
чаша на брега.
Лодката ми- фея,
Господ я следи.
Мен ме чака кея
в райските води.