В мен е просто виелица

от празни думи и суета,

които в лицето ми хвърля,

понякога забързан деня.

 

И всички чувства са напразни,

а всяко усещане измама.

Сама на себе си дори

спирам в един момент да вярвам.

 

И празно от вътре,

студено отвън.

Вятъра все не си отива,

а снега и през лятото е тук.

 

А живота е весел и пъстър

и стар почти колкото света.

А така изгубва смисъл в миг,

че ме е страх дори да мисля...

 

Звън....Отекна камбана в душата.

Аз старателно измервам вече,

всичко минало и настояще,

за да имам бъдеще...навярно някакво.

 

27.05.2014 година

Галина Петрова Данкова