Надрани картини,

като души не-разбирани,

в света ми лежат,

макар поизстинали....

Заради забравата,

избледнява ги времето.

Но лицата им помня,

още живеят във дните ми.

Пресилени кадри от видео,

като на лента от миналото,

валят без капки в сълзите ми,

на ръка разстояние от бъдещето.

Накъсани, бели, мастилени листи,

със изповеди от моята душа.

Сякаш като пъстри килими,

бездиханни по пода лежат.

Такива са спомените,

макар да са завинаги.

Такъв е живота ми,

макар пречупен през моите очи.

05.06.2014 година

Галина Петрова Данкова