О, Дунаве!? Как скръбно милват водите ти бреговете,
а жадуваха слънцето радостно в тях да се потопи.
Спри! Плуват надежди по водите.
Не ги отнасяй, а задържи!

Помниш ли, звездите се рояха вечер,
а над водата плачеха тъжно върби.
Спомни си! Славно време  беше.
Бреговете пазят още тези  спомени.

О, Дунаве, спри летежа на миговете!
Върни отново онези славни дни!
Един ли тук на теб се врече?
Един ли скитник пред теб се поклони!?

Кажи, Дунаве! Кой ще върне миговете?...
Кой историята ще възстанови?
Ако не беше ти в митовете –
ще се сбъдват ли древни притчи?