април 2014 Румяна Славова

 

През април налегна ме умора. 

Чудя се и мая що да сторя! 

Ръката ми трепери - 

писалката не може редовете да умери! 

И светът ми се мотай... 

ще се мре комай! 

Не помагат витамини и сиропи,

нито разни билкови отвари - 

пролетта неподготвена ме свари! 

Ех, годишните сезони - 

всеки носи своя \"чар\"... 

А хич не пита пролетта 

дали си млад или си стар! 

И докат\' навън всички пеят и цъфтят,

аз \"цъфтя\" си с\'сенна хрема... 

А за капак \"крив\" е целият ми свят! 

Рязко кръвното ми пада - 

дали спя или вървя... 

В облаците май летя?! 

И ме мъчи вълчи глад! 

И желета, вафли и спагети, 

кюфтета, гювечета без салати, 

баници с бози и курабии, 

пици, пържени картофи, 

сочни торти, цяло блокче шоколад... 

А уж на диета съм от март, 

че ще ходим по морета 

и с изрязаните бански 

ще сме като препечени свинчета! 

Ама пустата умора! 

С нея как да се преборя?! 

Ето, май намига ми диванът...! 

О, бих останала доволно под юргана 

поне за век и половина! 

А насън ми се явяват 

филийчици с масло и мармалад. 

И все къркори клетият стомах, 

и ме мъчи глад, та глад! 

И от слабост прималява, 

пот по челото избива, 

а закуската ми вече мина - 

бисквити ядох две дузини. 

Май налага се да хапна 

нещичко преди обяд... 

О, диетата ми се разби на пух и прах! 

Моля, дайте ми съвет, 

че килата ми ще станат 105!