април 2014 Румяна Славова
През април налегна ме умора.
Чудя се и мая що да сторя!
Ръката ми трепери -
писалката не може редовете да умери!
И светът ми се мотай...
ще се мре комай!
Не помагат витамини и сиропи,
нито разни билкови отвари -
пролетта неподготвена ме свари!
Ех, годишните сезони -
всеки носи своя \"чар\"...
А хич не пита пролетта
дали си млад или си стар!
И докат\' навън всички пеят и цъфтят,
аз \"цъфтя\" си с\'сенна хрема...
А за капак \"крив\" е целият ми свят!
Рязко кръвното ми пада -
дали спя или вървя...
В облаците май летя?!
И ме мъчи вълчи глад!
И желета, вафли и спагети,
кюфтета, гювечета без салати,
баници с бози и курабии,
пици, пържени картофи,
сочни торти, цяло блокче шоколад...
А уж на диета съм от март,
че ще ходим по морета
и с изрязаните бански
ще сме като препечени свинчета!
Ама пустата умора!
С нея как да се преборя?!
Ето, май намига ми диванът...!
О, бих останала доволно под юргана
поне за век и половина!
А насън ми се явяват
филийчици с масло и мармалад.
И все къркори клетият стомах,
и ме мъчи глад, та глад!
И от слабост прималява,
пот по челото избива,
а закуската ми вече мина -
бисквити ядох две дузини.
Май налага се да хапна
нещичко преди обяд...
О, диетата ми се разби на пух и прах!
Моля, дайте ми съвет,
че килата ми ще станат 105!